4.12.2021 г., 14:01 ч.

Заслон 

  Поезия
521 0 2

Прощавам ти, че закъсня. Аз чаках дълго

да ме посрещнеш след смразяващата зима.

Снежинките напомняха на сълзи,

които ни заляха във взаимност.

 

Прощавам ти, защото ме окъпа

във блясъка на хиляди светулки

и заповяда на небето да напъпи,

а слънцето да спусне златна люлка.

 

Прощавам ти, че закъсня. Аз те дочаках!

Ръцете си протегнах сред пороите

и пръсти вкопчих в първото си лято,

разцъфнало в прегръдките на твоите.

© Ралица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??