yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
3.12.2016 г., 18:19 ч.

Заслужава си 

  Поезия » Свободен стих
405 2 6

Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.

И те пленява голямата любов, лудото напрежение.

А после?

Обичам, подлудявам, изгарям.

Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам!

Ти си моя живот! Разбираш ли? Усещаш ли?

Огън в гърдите!...

Осанката ти ме пленява.

И няма вопъл дори.

Благоприличие!... Боже помогни!...

И следва мълчание, после луд смях и пак мълчание.

Или просто ти си човек!

Тогава заслужава си!

Да, тогава "Обичай".

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Силви. Лек ден желая.
  • Страхотно си го изляла,много ми харесва!
  • Благодаря Еси, лек ден мила.
  • Заслужава си, заслужава си да обичаш! Поздравления, Йонче!
  • Благодаря ти Младен.Лека вечер
  • Толкова хубаво си го казала, Йонка. Голяма мъдрост има в думите ти. В този свят има прекрасни хора, които заслужават любовта ни. Въпросът е, обаче, дали ние сме достойни за тяхната любов?! Браво за стиха!
Предложения
: ??:??