Мракът в своята прегръдка ме затвори. Бавно, сякаш че не иска, светлината си отива. През един прозорец безмълвно безучастна гледа ме луната. И мисли ме спохождат неспокойни, зли – че все напред вървя към върхове, а слизам пак в тъмни долини. Трънакът – свят в душата ми расте. Да тръгна повече на път не искам, че бродих цял живот обсебена – открих най-тъжната истина: по пътя съм изгубила себе си.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!