14 mar 2007, 8:38

ЗАТВОРЕНА В МРАКА 

  Poesía
653 0 2
Мракът в своята прегръдка ме затвори.
Бавно, сякаш че не иска, светлината
си отива. През един прозорец
безмълвно безучастна гледа ме луната.
И мисли ме спохождат неспокойни, зли –
че все напред вървя към върхове,
а слизам пак в тъмни долини.
Трънакът – свят в душата ми расте.
Да тръгна повече на път не искам,
че бродих цял живот обсебена –
открих най-тъжната истина:
по пътя съм изгубила себе си.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??