* * *

Затворени са всичките прозорци

и всички пътища навред – отрязани.

А слънцето в небесните простори

рисува пак пейзажите размазани.

Помръква светлината във очите,

сърцето във гърдите ми лудува.

Невиждаща в нощта къде да иде,

надеждата ми все към теб пътува.

Къде сега са чувствата предишни?

Изчезна радостта във твоите очи.

Копнежите са все тъй напористи,

а времето неспирно си върви...

                                 13.10.2012 г.