* * *
Затворени са всичките прозорци
и всички пътища навред – отрязани.
А слънцето в небесните простори
рисува пак пейзажите размазани.
Помръква светлината във очите,
сърцето във гърдите ми лудува.
Невиждаща в нощта къде да иде,
надеждата ми все към теб пътува.
Къде сега са чувствата предишни?
Изчезна радостта във твоите очи.
Копнежите са все тъй напористи,
а времето неспирно си върви...
13.10.2012 г.
© Вили Димитрова Всички права запазени