17 мая 2024 г., 20:14  

Затворено за обедна почивка 

  Поэзия
156 3 4

ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА

 

Под мириса на градските липи

е спрял дъждът, паважите са мокри,

млекарят на квартала още спи,

прегърнал черно-бялата си котка.

 

Нощта изнася утрото на гръб.

На спирката едва ли някой чака.

Търговци на човешката ни скръб

поемат попечителство над мрака.

 

Прозорецът е заперден от креп,

зад него някъде гори свещица.

Сбогувах се насън и с теб, и с теб,

преди да се превърна в смях на птица.

 

Но този смях е толкова незрим,

по-тих от тишината в тая къща.

Поспи сега, поне да си отспим –

щом няма как при теб да се завръщам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??