ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка.
Нощта изнася утрото на гръб.
На спирката едва ли някой чака.
Търговци на човешката ни скръб
поемат попечителство над мрака.
Прозорецът е заперден от креп,
зад него някъде гори свещица.
Сбогувах се насън и с теб, и с теб, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация