Ranrozar (Стойчо Станев)
632 19172
27 сент. 2019 г., 13:11

Завещание 

  Поэзия » Другая
556 7 25

Поръчах си Ноев ковчег--

по старите цени.

 

Новите не ме тревожат много,

но все някак трябва да живея!

 

Сега умирам бавно и блажено.

Завещанието ми е в ковчега.

 

Ех, дано не се подмокри!

Търпеливо наблюдавам прилива.

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Кирил!
    Дай Боже!😃
  • Човек е изтъкан от завещания. Всеки план със задачи за утрешния ден, е своего рода завещание. Дай Боже, твоят Ноев ковчег, да приютява само плодовете от изпълнените и изживени с Любов "завещания"...
  • Благодаря, Лидия!
    Човешката душа изповядва своето верую в неопределени моменти...
    Но не съм променил завещанието!😉
  • За завещание ти е още рано,Стойчо, дали ще го съхраниш в Ноев ковчег или- не. А нека прилива, който ти "търпеливо"наблюдаваш да бъде твоя житейски извод, че живееш достойно и честно. Кратко, но много съдържателно е стихотворението ти, и предизвиква доста размисли.
  • Благодаря за коментара,Руми!
  • Интересно, Стойчо, и замислящо!
  • Благодаря за коментарите Мария и Марко!
    Няма заблуда!Щом звучи злободневно...
    Останалото е начин на живот.
  • Поръчах си Ноев ковчег--
    по старите цени.
    Ако цената определя качеството,
    с тревога, трябва да очакваш прилива, Стойчо !
    Поздрави за творбата !
  • Палитра от чувства и емоции във всеки стих. Наситеност, увереност. Прочетох тиха самоирония, г-н Станев. Вероятно затова се заблудих, че е написано скоро.
  • Благодаря за обобщаващия коментар!
    Може би си най-близо до това което е излязло като идея в която търся спасение в библейски сюжет:в основата е поуката, че светът живее в океана на илюзиите,но понякога те се превръщат в кошмари.Иронията е в това, че не съм толкова богат,за да си поръчам яхта!😅
    Благодаря, Младен!
  • Доказано е, че всичко що е било в Ноевия ковчег е оцеляло. Ще оцелее и твоето завещание, Стойчо. За полза роду и за полза на цивилизацията. Много интересен замисъл и отлична реализация. Поздравление!
  • Благодаря за коментарите!
    Приятели, колкото читатели, толкова разбирания.
  • Много предвидливо! Основните ценности на цивилизацията трябва да се спасят!
  • С Росилина! Завещаното слово в ,,Ноевия ковчег,, след прилива пак ще бъде изначално. Сърдечни поздрави!
  • Приливи - колкото шеш, налива се вечер морето. Луната още я има. Виж, Ной е сякаш отдавна умрял. Щом в ковчези скована е цяла планета. Поздравления!
  • "Ноев"? Внимавай само кои животни ще вземеш - по-малкото зло - жената или змията!
  • За мен ключът е в "Ноев", а и разделът ме насочи към Земята,
    Адмирации!
  • Ето защо отбелязах как съм виждал нещата преди повече от двадесет години.
    Стихотворението е във втората ми стихосбирка "Петият сезон ",която излезе през 2007г.
    Все пак това е почти цял човешки живот,нали?
    Така че,не са от значение импулсите,защото времето отсява ненужното.
  • Звучи ми като лична житейска философия - има съмнение дали ще бъде преодолян страхът, породен от неизбежността; обреченост - "все някак трябва да живея", търпение и спасение на душата това видях в твоето завещание, Стойчо. Поздрави!
  • Това стихотворение е от 1998 година.
    Така съм усетил тогава вълните.
    Някой разбра посланието.
    Други :не е задължително.
    Благодаря ви за вниманието!
  • Ноев? Ще ти стигне ли цялата Земя да натовариш?
    Дано открият формула по-скоро за нейното спасение, защото какво оставяме на идващите поколения...
  • Старомодно, завещанието прилежно написано на хартия, заверено, подпечатано и прошнуровано...Разбира се, че стиховете трябва да се пишат на хартия, книжките са ценност, все още! Съхранени в електронен носител ще изтраят ли във времето?! Много философия открих, благодаря!
  • Реалност, сарказъм и суров скептицизъм към вярата...
  • А аз - като френската певица Индила - преливам в надежда. Поздрави!
  • Вглъбява поезията ти, Стойчо. Хубава е.
Предложения
: ??:??