Когато свърши земният ми път,
приятелите, знам, при мен ще дойдат.
Със болка те за мен ще потъжат,
за младостта отминала ще си припомнят.
Ще спомнят за волните песни изпяти,
за дните, изпълнени с смях,
за в стихове чувства изляти
и за солената в окото сълза.
И няма да мога тогаз да извикам:
“Не скърбете за мене, приятели.
Щастлив съм!
Изпълнена с обич си тръгва душата ми, ...