ЗАВЕТ

Когато свърши земният ми път,

приятелите, знам, при мен ще дойдат.

Със болка те за мен ще потъжат,

за младостта отминала ще си припомнят.

Ще спомнят за волните песни изпяти,

за дните, изпълнени с смях,

за в стихове чувства изляти

и за солената в окото сълза.

И няма да мога тогаз да извикам:

“Не скърбете за мене, приятели.

Щастлив съм!

Изпълнена с обич си тръгва душата ми,

пътят ми земен в буря премина.

Затуй не скърбете за мене, приятели,

а нашите песни запейте,

стоплете със песен душата ми

и болката в песен излейте.

Знам, ще ви мислят за луди,

но вие ми пейте, приятели!

Аз ще ви чуя!”

19.01.2010 г.

София

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Магинка (Магдалена Рашева)

2012-02-24T13:36:15+02:00

Но земният ти път още не е свършил!
Затова пиши, а ние ще те четем.
Докосна ме с този стих!
AnTiHrIsTa (Амбър)

2012-02-11T14:52:54+02:00

Оле страхотно е. Поздравления за прекрасния стих