(посветено)
От обич някога създадена,
частица във безкрайният ни свят,
търсех подкрепа всеотдадена,
но открих прашна снимка без лик и цвят.
Закърпвах раните кървящи,
покрити с болка и тъга,
отхвърлях въпросите крещящи:
,,Къде си? Ще те търся, докога?''
Ликът ти празен и безличен,
остави ми един-единствен дар,
писмо, в което си напълно саркастичен, ...