elenasim1 (Елeна)
178 6571
16.07.2011 г., 23:47 ч.

Завет 

  Поезия » Друга
975 0 17

                                                 (посветено)

 

От обич някога създадена,
частица във безкрайният ни свят,
търсех подкрепа всеотдадена,
но открих прашна снимка без лик и цвят.
Закърпвах раните кървящи,
покрити с болка и тъга,
отхвърлях въпросите крещящи:
,,Къде си? Ще те търся, докога?''
Ликът ти празен и безличен,
остави ми един-единствен дар,
писмо, в което си напълно саркастичен,
удряйки ме с безскрупулен шамар.
На мен ми стига, че те има,
бъди добре в света ни малък,
останах си невредима,
дори и след подаръка ти жалък.
Умея да обичам и прощавам,
отдавна го сторих и за теб,
опитвам се във хората добро да всявам,
 това ще бъде моят завет.

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??