От онзи малък трън,
забил се някога в петата ми
все още
между стъпките приболва
и капчиците кръв,
които
леко навлажниха стъпалата,
сега са път
през видимите граници
разделящи пространствата
на късчета
от разпилени мигове ...
Като насън
застанах пред стената бяла –
единствена
през вековете оцеляла
на онзи дом
във който знам,
че с теб
щастливо съм живяла ...
Сега се взирам мнимо
в античните останки
и предмети,
старинните посуди
и бъклиците стари,
които пълнехме със вино
и разпечатвам в мислите си
времето
изтекло с много обич ...
Наместо покрив
виждам широта -
трептяща бяла пелена
от сетива,
мъгла пречистваща,
която се разтваря в ръце
безплътни.
Духът ми скитащ
се завръщаше като насън
в дома си древен
с усещане,
че там ще те прегърне ...
Не исках да си тръгна ...
Видях последно
бялата голяма пелена
как бавно се издигаше
нагоре ... и нагоре
по спирала,
побрала в себе си
душите ни прегърнати…
Домът израстваше в очите
на безкрая - с нас...
И после ... се събудих ...
Години минали са от тогава,
хилядолетия …
а аз ... все още те сънувам!
Обичам те...
(И любовта в сърцето ми се умножава)
© Йоанна Все права защищены