joanna_vas (Йоанна)
223 460
6.03.2005 г., 10:15 ч.

Завръщане 

  Поезия
993 0 4

От онзи малък трън,
забил се някога в петата ми
все още
между стъпките приболва
и капчиците кръв,
които
леко навлажниха стъпалата,
сега са път
през видимите граници
разделящи пространствата
на късчета
от разпилени мигове ...

Като насън
застанах пред стената бяла –
единствена
през вековете оцеляла
на онзи дом
във който знам,
че с теб
щастливо съм живяла ...

Сега се взирам мнимо
в античните останки
и предмети,
старинните посуди
и бъклиците стари,
които пълнехме със вино
и разпечатвам в мислите си
времето
изтекло с много обич ...

Наместо покрив 
виждам широта -
трептяща бяла пелена
от сетива,
мъгла пречистваща,
която се разтваря в ръце
безплътни.

Духът ми скитащ
се завръщаше като насън
в дома си древен
с усещане,
че там ще те прегърне ...

Не исках да си тръгна ...

Видях последно
бялата голяма пелена
как бавно се издигаше
нагоре ... и нагоре
по спирала,
побрала в себе си
душите ни прегърнати…

Домът израстваше в очите
на безкрая - с нас...

И после ... се събудих ...

Години минали са от тогава,
хилядолетия …
а аз ... все още те сънувам!

Обичам те...

(И любовта в сърцето ми се умножава)

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??