Завръщане
Отивам нанякъде в никое време,
на място забравено в помнеща нощ
и стигам до дъно в бездънно начало
на приказка с райски разкош.
От спомени пия изпити копнежи
на минала утрин в безпаметен ден,
сърцето ми срутва съдбовни строежи
и пак се завръща във мен.
© Адриана Стефанова Все права защищены