22 февр. 2012 г., 22:29
Една жена следеше ме с очи
и плахо със въздишка ми помаха,
лицето ù погалиха сълзи,
напуканите устни се засмяха.
Протегна бавно немощна ръка
и името ми със любов изрече,
за миг си спомних черната дъска
и изпита, в годините далече.
Любимата учителка познах,
прегърнах я и нежно я целунах,
от щастие върховно заридах
и в детските си спомени потънах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация