Ти искаш да откраднеш този миг.
Към сянката на вятър неспокоен
завърза го. А облак кръглолик
изля над теб смях мокър, на порои.
Безумецо, нима не си разбрал,
че имат времената своя скорост!?
Секунда ако днес си изтървал,
чак в друг живот очаквай я отново.
Едни и същи стръкчета трева
и капки виждаш – всички си приличат,
но те си сменят плавно същността.
Във времето, ти също си различен. ...