24 nov 2017, 16:24

Завързан миг 

  Poesía
1137 5 17

Ти искаш да откраднеш този миг.
Към сянката на вятър неспокоен
завърза го. А облак кръглолик
изля над теб смях мокър, на порои.

Безумецо, нима не си разбрал,
че имат времената своя скорост!?
Секунда ако днес си изтървал,
чак в друг живот очаквай я отново.

Едни и същи стръкчета трева
и капки виждаш – всички си приличат,
но те си сменят плавно същността.
Във времето, ти също си различен.

Потока няма как да оковеш
и птица в клетка няма да запее.
В кристалчето на боцкащия скреж
се вплитат нови думи и идеи...

А ти се вкопчваш в миг неизживян,
вменяваш му застой и мъртви чувства,
душиш се в него – жилав стар бръшлян,
защото нямаш смелост да го пуснеш. 

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??