10 мар. 2009 г., 09:43
Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.
Изглежда студена, застинала, тъмна,
но има богата зелена душа!
И светла е всъщност, на дъжд ми ухае,
на слънце и дъхава млада трева!
Зареждат ме с обич дърветата горски,
спокойствие лъха от тях, затова
обичам гората без стъпките хорски,
без глъч, олелия, излишни слова... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация