Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.
Изглежда студена, застинала, тъмна,
но има богата зелена душа!
И светла е всъщност, на дъжд ми ухае,
на слънце и дъхава млада трева!
Зареждат ме с обич дърветата горски,
спокойствие лъха от тях, затова
обичам гората без стъпките хорски,
без глъч, олелия, излишни слова... ...