Под стиха на безсъници - с припламвания сини... Отпечатвам своя знак - с небивалици стихнал. И лице омиротворено - с шепа радост да обича. И да пътува сред звездите, и с любов се врича във вълшебен свят, от нашия различен. Да, потоп и заклинание си над главите ни. Прилунено, земно равновесие си като остаряло огледало, с клетва за вярност и прозорец, погледнал за последно жадно, огнище на приказки, пленени в полусън. Като в небесни тотеми оглеждаме се ние, под стиха на безсъници - с припламвания сини...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.