***
Зениците на моите очи
са тъмно нощно огледало
и сякаш винени сълзи
във вените ми са преляли.
И сякаш каменна река
в сърцето ми е натежала,
а от невидима тъга
душата ми е отмаляла.
Съдба, не ми се спори с теб.
Аз няма да те прекроявам.
Подай ми чашата живот –
а пък каквото ще да става.
5.01.2004г.
© Василена Все права защищены