Зениците на моите очи...

20 sept 2006, 12:49

Poesía

954 0 8

***

Зениците на моите очи

са тъмно нощно огледало

и сякаш винени сълзи

във вените ми са преляли.

И сякаш каменна река

в сърцето ми е натежала,

а от невидима тъга

душата ми е отмаляла.

Съдба, не ми се спори с теб.

Аз няма да те прекроявам.

Подай ми чашата живот –

а пък каквото ще да става.

5.01.2004г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2006-09-20T17:42:23+03:00

Ако кажа, че е хубаво, ще се повторя с някого... Не, просто хубаво, а ужасно хубаво...
Романтик (Христо Костов)

2006-09-20T17:27:06+03:00

Наистина пишеш много хубаво!!!
Чудесен стих, Василена!!!
Поздрави!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-09-20T17:06:31+03:00

Много хубав стих,браво,Василена!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-09-20T16:06:36+03:00

Поздравления!
Харесва ми как пишеш!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-09-20T15:35:48+03:00

Хубаво Василена, много хубаво!
'Зениците на моите очи
са тъмно нощно огледало"

Браво!
didislava (Дидислава)

2006-09-20T14:37:56+03:00

Хубаво, много, много...
изречена (Мая Попова)

2006-09-20T13:22:13+03:00

какъвто и да е подбора, пишеш хубаво!
Regina_Hierro (Василена)

2006-09-20T13:08:30+03:00

Благодаря ти!
Интересно, как ми е дошло да публикувам всичките си стихотворения за очи едно след друго. Малко глупаво изглежда, но да речем, че съм правила тематичен подбор.