ИнаКалина
530 11628
2 дек. 2022 г., 22:48  

Зимен империализъм 

  Поэзия
417 5 4

Разшулих си ушите за начало,

на двеста мозъкът ми сгънат

измъкна спомен от съня, навънка

на жицата се бутат цяла чета

нечетен брой от рошави врабчета,

десетото съм, чалнато и бяло.

 

Настръхнали са сивите им дрешки

като заточеници в кратка орис,

в очите им отблъскват се снежинки

стопяват бялото в очите хорски,

а може да е някаква настинка,

нормално е, а даже и човешко.

 

Да, помня тенекиените щипки

на късите свещички...  към комина

врабчетата подскачат като хора.

Като врабчета хората умират,  

прозорецът, когато е затворен

и блъскат се в стъклата беззащитни.

 

Сезонът е чудесен за трохичките,

снегът е ниско, някъде под кръста

и зимата започва бели стихове...

врабчетата отново се разпръснаха.

© Все права защищены

Свързани произведения
От страх да бе запял
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поэзия » Другая
На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист, ...
  363  4  8 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Лина, Генек, Наде и Вили. Когато се помириш с врабчето в теб..
  • Много хубав стих!
  • Много хубаво.
  • "Да, помня тенекиените щипки
    на късите свещички... към комина
    врабчетата подскачат като хора.
    Като врабчета хората умират,
    прозорецът, когато е затворен
    и блъскат се в стъклата беззащитни."
    ♥️ Много ми хареса. Поздрави!
Предложения
: ??:??