На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист,
че по него ще пристъпва тиха
зимата и белия му лист
ще изпише нежно с два-три стиха.
В капката оглежда се врабче,
храбро на студа се кокошини,
знае то, предчувства сякаш,че
на смъртта очите ѝ са сини, ...