10 окт. 2018 г., 02:00

Зимна самота 

  Поэзия » Другая
492 0 4
Вървя сега във есента с чалъми...
Край мен се носи мириса на сняг.
И вее вятър лѝсти от салкъми
край мокрия и на реката бряг.
И плачат облаците във несрета
над равните полета и реки.
И под оголилите се дървета
се трупат жълти лѝсти на лехи.
А вечерите лягат във мъглата
и като птици в своите легла.
И синкав дим се вдига над селата,
оставил долу земните тегла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??