koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
10.10.2018 г., 2:00 ч.

Зимна самота 

  Поезия » Друга
439 0 4

Вървя сега във есента с чалъми...

Край мен се носи мириса на сняг.

И вее вятър лѝсти от салкъми

край мокрия и на реката бряг.

 

И плачат облаците във несрета

над равните полета и реки.

И под оголилите се дървета

се трупат жълти лѝсти на лехи.

 

А вечерите лягат във мъглата

и като птици в своите легла.

И синкав дим се вдига над селата,

оставил долу земните тегла.

 

Една тъга в душата се надига

и губя поглед с мъжка срамота.

А мисълта ми зима я настига

и ме приспива зимна самота. 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??