Зимношения

yserd (Миро Милев)
43 25

27 янв. 2021 г., 16:52

Поэзия » Для детей, Другая

621 0 3

А:

Баба Зима поостаря,

мека вижда ми се тя,

подпира се на леля Есен,

куми се със снежната си песен.

Навремето плашеше кака Пролет

със студените си ветрове и лед,

късно пущаше я при батко Лято,

който я чакаше сляпо.

Случвало се е дори,

когато баба се сърди,

замръзваха и морските вълни,

само си представи!

А сега...

Изнемощява старата,

слушай ме!

Б:

Я стига!

Хапни си попарата

и чуй ме!

Баба си е много добре.

Виж, от вчера всичко побеле!

Цялото градче е в пух,

снежинки кацат тук.

На мен баба сподели,

че ѝ липсват детските игри.

Всяко чедо, рече тя,

прави си сняг на компютъра.

И когато нападат навън парцали,

стоят си у дома всички

по сандали.

Затова, бързо с малката лопатка,

отиваме на празната площадка!

Ще се заплетем в на баба косите,

лесно ще си припомним игрите.

И когато усетиш студен полъх,

покрай теб да се прокрадва,

спри се и затай своя дъх,

че баба Зима ти се радва!

27.01.2021

Произведение участвует в конкурсе:

Пак пристигна баба Зима, весели игри ще има »

Зимношения

21 место

Свързани произведения

Комментарии

Предложения