yserd (Миро Милев)
43 25
27.01.2021 г., 16:52 ч.

Зимношения 

  Поезия » За деца, Друга
635 0 3

 

А:

Баба Зима поостаря,

мека вижда ми се тя,

подпира се на леля Есен,

куми се със снежната си песен. 

 

Навремето плашеше кака Пролет

със студените си ветрове и лед,

късно пущаше я при батко Лято,

който я чакаше сляпо.

 

Случвало се е дори,

когато баба се сърди,

замръзваха и морските вълни,

само си представи!

 

А сега...

Изнемощява старата, 

слушай ме!

 

Б:

 Я стига!

Хапни си попарата

и чуй ме!

 

Баба си е много добре.

Виж, от вчера всичко побеле!

Цялото градче е в пух,

снежинки кацат тук.

 

На мен баба сподели,

че ѝ липсват детските игри.

Всяко чедо, рече тя,

прави си сняг на компютъра.

И когато нападат навън парцали,

стоят си у дома всички

по сандали.

 

Затова, бързо с малката лопатка,

отиваме на празната площадка!

Ще се заплетем в на баба косите,

лесно ще си припомним игрите.

 

И когато усетиш студен полъх,

покрай теб да се прокрадва,

спри се и затай своя дъх,

че баба Зима ти се радва!

 

27.01.2021

© Миро Милев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Пак пристигна баба Зима, весели игри ще има »

21 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??