24 окт. 2021 г., 23:10

Златисто коте 

  Поэзия
415 1 9
Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна,
по бузата ме близва и се крие,
с любов ме плисва, и е неизбежно:
студа от кожата ми ще измие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Все права защищены

Предложения
: ??:??