Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна,
по бузата ме близва и се крие,
с любов ме плисва, и е неизбежно:
студа от кожата ми ще измие.
© Милена Френкева Всички права запазени
Малко слънце през октомври прави чудеса, Ирина