24.10.2021 г., 23:10 ч.
Златисто коте
Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна,
по бузата ме близва и се крие,
с любов ме плисва, и е неизбежно:
студа от кожата ми ще измие.
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна,
по бузата ме близва и се крие,
с любов ме плисва, и е неизбежно:
студа от кожата ми ще измие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Милена Френкева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
