Навън съм. Заваля, засвятка.
Дърветата пращят, пращят...
А някъде изкряска кукумявка,
сърцето и душата ми горят.
Зловещо пукат гробовете,
но мен не ме е страх сега.
Държа свещта аз във ръцете
и восък пари ми дланта.
Пред мен във тъмното, в безкрая
си сякаш ти красив и мил,
но няма те - това го зная,
ти някъде отдолу си се скрил. ...