Навън съм. Заваля, засвятка.
Дърветата пращят, пращят...
А някъде изкряска кукумявка,
сърцето и душата ми горят.
Зловещо пукат гробовете,

но мен не ме е страх сега.
Държа свещта аз във ръцете
и восък пари ми дланта.
Пред мен във тъмното, в безкрая
си сякаш ти красив и мил,
но няма те - това го зная,
ти някъде отдолу си се скрил.
Отдолу във земята черна
лежи едно изстинало сърце.
Сърцето твое и душата нежна
с най-хубавото на света лице.
Защо те няма?
Защо не си до мен?
Защо смъртта те взе във плен?
Сърцето и душата ми защо изгниват?
Изгниват те без твоите очи.
Очите сини, по-сини от морето
и няма кой земята да краси,
защото, ангел мой, си на небето.