линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
6 мая 2014 г., 07:34

Знам 

  Поэзия » Другая
416 0 6

Знам, общо е леглото ни

и масата, и светлината.

Върти се слънчевият лик

и неуморно свири лунната соната.

Когато пръстите му отмалеят

да дърпат струните на вечното сърце

и устните му побелеят

от премълчаваните думи две,

ела, прекрасен като гръм,

и наводни с признанията си

вселенската забрава.

Нуждаем се един от друг,

но нуждата  едва ли разсъждава

за правото да са черупките ни

гладки и корави като стени

от крепостни представи.

За робския ни навик

да сме сигурни че оцеляваме

когато и сами не вярваме

в способността си да оставаме.

На навиците ни животът се крепи,

но ти не ме превръщай в навик.

Привикнем ли един към друг-

започва страшното отдалечаване.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??