6.05.2014 г., 7:34 ч.

Знам 

  Поезия » Друга
5.0 (4)
462 0 6
Знам, общо е леглото ни
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят
да дърпат струните на вечното сърце
и устните му побелеят
от премълчаваните думи две,
ела, прекрасен като гръм,
и наводни с признанията си
вселенската забрава.
Нуждаем се един от друг, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
  • Миг преди бурята само някак измамно е тихо. После ще лумне бял пламък и скоро няма да стихне... В ог...
  • Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...

Още произведения »