3 дек. 2008 г., 08:33

Зоват ме... 

  Поэзия » Философская
1063 0 38

Зоват ме безпристрастните посоки,

забулени във тайнствени мъгли...

Поглеждам към небето звездооко -

луната пак замислено мълчи.

 

Крепи ме само вярата лъчиста,

изгряла като слънце в утринта.

И в мене като лотос се разлиства

във всичките посоки Любовта...

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??