Зоват ме безпристрастните посоки,
забулени във тайнствени мъгли...
Поглеждам към небето звездооко -
луната пак замислено мълчи.
Крепи ме само вярата лъчиста,
изгряла като слънце в утринта.
И в мене като лотос се разлиства
във всичките посоки Любовта...
© Вилдан Сефер Все права защищены
!!!