3.12.2008 г., 8:33 ч.

Зоват ме... 

  Поезия » Философска
1065 0 38

Зоват ме безпристрастните посоки,

забулени във тайнствени мъгли...

Поглеждам към небето звездооко -

луната пак замислено мълчи.

 

Крепи ме само вярата лъчиста,

изгряла като слънце в утринта.

И в мене като лотос се разлиства

във всичките посоки Любовта...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??