Всеки ден съм те чакала като тлееща жарава от слънцето и вятъра и близо до отблясъка на лумнали и светли очи, със затаен дъх, само миг късо съединение и смътно опиянение. Тихо отваря вратата и усмивка разтяга, на време щастливо, и в тон, с лек, мелодичен баритон, и вперен поглед, полунощ е, звездно небе, син плюш е, през завеси желание, всеки ден съм те чакала.
Красиво очакване! Но долавям и болка - имайки предвид глаголното време... В очакването е очарованието, в дочакването - щастието! Продължи своето очакване, за да дочакаш, Мариолче!
Поздравления за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.