Всеки ден съм те чакала
като тлееща жарава
от слънцето и вятъра
и близо до отблясъка
на лумнали и светли очи,
със затаен дъх, само миг
късо съединение
и смътно опиянение.
Тихо отваря вратата
и усмивка разтяга,
на време щастливо, и в тон,
с лек, мелодичен баритон, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация