juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
6 мая 2007 г., 20:23

Звезди 

  Поэзия
532 0 6
                                                       Колко много звезди са събрани
                                                       върху тихото сиво небе,
                                                       колко много съдби разпиляни,
                                                       наблюдават за сетен път те.


                                                       Нейде там - в небосвода безкраен,
                                                       е стаена и мойта звезда,
                                                       щом се радвам, по-ярко блещука,
                                                       щом съм тъжна, угасва и тя.


                                                       Нека, нека се раждат и нови,
                                                       по-сияйни, по-ярки звезди,
                                                       те дълбоко във себе си носят
                                                       толкоз много човешки съдби!
                                                                                      

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??