Звездна приказка...

6 дек. 2013 г., 10:50

Поэзия » Пейзажная

558 0 3

Звездна приказка...

Една звезда отрони се и падна-

погледнах те в очите и във тях

душата ти видях, за обич жадна

и твоите желания видях...

... От моите желания обаче

небето ще остане без звезди,

а целият проблем е във това, че

желая ти да ме обичаш... Ти!...

Прахосах толкова любов чаровна

до днес и не пожалих, ала на

сега на Звездното небе се моля:

„Родена в някоя Мъглявина,

сама пресякла Бездната космична,

една звезда да полети към нас

и освети душата ти... Различна

от всичко, над което имам власт...”

И само малко, докато следата

от нея към Земята изгори,

аз искам да надникна на душата ти

във тайните, забравени дори...

... А изгори ли тя и стане тъмно

и ме докоснеш в звездния сумрак

с желание неизяснено, смътно,

но прелестно (и още как!),

ще мина по небето... В звездопада

увлякал Млечната мъглявина

и звезден дъжд в искряща канонада

над нас ще ръси Звездна светлина!...

Коста Качев

ивахрис (Иванка Морарова)

2013-12-16T09:40:21+02:00

Прекрасно е! Поздравления и от мен!
absent (Наташа Биразова)

2013-12-07T16:56:21+02:00

Наистина е прелестно и докосва сърцето! Желая ти много звездни поетични мигове още, за да ни радваш с поезията си!
voda (Елица Ангелова)

2013-12-06T23:08:32+02:00

Много красиво и романтично!