jollyroger (Коста Качев)
1543 16
6 dic 2013, 10:50

Звездна приказка... 

  Poesía » Del paisaje
557 0 3

    

Звездна приказка...

 

Една звезда отрони се и падна-

погледнах те в очите и във тях

душата ти видях, за обич жадна

и твоите желания видях...

 

... От моите желания обаче

небето ще остане без звезди,

а целият проблем е във това, че

желая ти да ме обичаш... Ти!...

 

Прахосах толкова любов чаровна

до днес и не пожалих, ала на

сега на Звездното небе се моля:

„Родена в някоя Мъглявина,

 

сама пресякла Бездната космична,

една звезда да полети към нас

и освети душата ти... Различна

от всичко, над което  имам власт...”

 

И само малко, докато следата

от нея към Земята изгори,

аз искам да надникна на душата ти

във тайните, забравени дори...

 

... А изгори ли тя и стане тъмно

и ме докоснеш в звездния сумрак

с желание неизяснено, смътно,

но прелестно (и още как!),

 

ще мина по небето... В звездопада

увлякал Млечната мъглявина

и звезден дъжд в искряща канонада

над нас ще ръси Звездна светлина!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??