12 мар. 2006 г., 11:21

Звяр 

  Поэзия
674 0 0

Като звяр се чувствам-без глас
без истина в очите
с празно,изгнило вече сърце,
забучено дълбоко в гърдите.
Погледни ме,тук съм-м/у рая и ада,
не зная вече коя съм,
търся от Бога пощада
Душа самотна протяга ръка,
за помощ чувам,че викаш
съжалявам,че стана така,
не можа в мене да вникнеш
Ала и какво ли ще ведиш ти там-
любов и малко омраза,
за звяр като мен обичта е само проказа

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??