12.03.2006 г., 11:21 ч.

Звяр 

  Поезия
673 0 0

Като звяр се чувствам-без глас
без истина в очите
с празно,изгнило вече сърце,
забучено дълбоко в гърдите.
Погледни ме,тук съм-м/у рая и ада,
не зная вече коя съм,
търся от Бога пощада
Душа самотна протяга ръка,
за помощ чувам,че викаш
съжалявам,че стана така,
не можа в мене да вникнеш
Ала и какво ли ще ведиш ти там-
любов и малко омраза,
за звяр като мен обичта е само проказа

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??