Валери_Станков (Валери Станков)
1459 960
20 нояб. 2024 г., 17:35

Звънче 

  Поэзия » Любовная
125 3 4

ЗВЪНЧЕ

 

С изящната си рокля от коприна,

из листопада – градски развейпрах,

под моя бял прозорец ти премина,

погледна ме за миг – и онемях! –

 

помислих си, че може да натиснеш

звънчето ми на входните врата,

да тръснеш върху бялата ми ризка

бретончето си с шеметна черта,

 

да те прегърна – толкова несръчен,

а нявга – като бях по-млад поет,

без даже твърде много да се мъча,

щях да те милна в някой тих сонет,

 

и – майнат от парфюмчето ти, дето

дъхти на риган, мащерка и ръж,

щях дълго да ти гледам в деколтето

с най-светлите си помисли на мъж,

 

но аз проводих вече своя залез,

а ти за мен остана си мечта...

И моля те? – да милнеш с показалец

звънчето ми на входните врата.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??