26 июл. 2008 г., 12:25
Звъни телефонът...
Звъни телефонът... Вдигни го!
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш...
ни болката в тези очи.
Но може би в глухото Ало,
и в нотката в нейния глас,
любовта ще познаеш отново,
позвънила в среднощния час.
След толкоз отминали нощи,
сърцето си пак отвори -
кажи, че обичаш и ти още...
Не можеш, нали?
Затвори!
Отминало е.. Свършено вече.
В полунощ телефонът звъни...
Доста късно звъни тази вечер...
и в сърцето ти късно звъни.
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш...
ни болката в тези очи.
Но може би в глухото Ало,
и в нотката в нейния глас,
любовта ще познаеш отново,
позвънила в среднощния час.
След толкоз отминали нощи,
сърцето си пак отвори -
кажи, че обичаш и ти още...
Не можеш, нали?
Затвори!
Отминало е.. Свършено вече.
В полунощ телефонът звъни...
Доста късно звъни тази вечер...
и в сърцето ти късно звъни.
© Красимира Касабова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Чудесно е! Позвъни пак!!!
-
Нека вдигне слушалката.Края може да се окаже, прекрасно ново начало.Поздрав за прекрасния стих.
-
Хубав стих!!!
-
хубаво стихотворение, Краси! хареса ми!
-
Аз пък мисля, че трябва да го вдигне.
Току виж се окаже не "Забравена обич", а някоя нова любов.
Все пак това е живота... -
интересно
по-добре не го вдигай,ако звънне пак
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
