Звъни телефонът...

26 jul 2008, 12:25

Poesía » De amor

1237 0 6

Звъни телефонът... Вдигни го!
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш...
ни болката в тези очи.

Но може би в глухото Ало,
и в нотката в нейния глас,
любовта ще познаеш отново,
позвънила в среднощния час.

След толкоз отминали нощи,
сърцето си пак отвори -
кажи, че обичаш и ти още...
Не можеш, нали?
Затвори!

Отминало е.. Свършено вече.
В полунощ телефонът звъни...
Доста късно звъни тази вечер...
и в сърцето ти късно звъни.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

idi (Ин Вел)

2008-07-26T22:36:01+03:00

Чудесно е! Позвъни пак!!!
хриско (Христина Филипова)

2008-07-26T15:40:01+03:00

Нека вдигне слушалката.Края може да се окаже, прекрасно ново начало.Поздрав за прекрасния стих.
juliet007 (Эоя Михова)

2008-07-26T13:57:44+03:00

Хубав стих!!!
locaaa_f (Биляна)

2008-07-26T12:42:56+03:00

хубаво стихотворение, Краси! хареса ми!
stefitopz (Стефка Георгиева )

2008-07-26T12:40:28+03:00

Аз пък мисля, че трябва да го вдигне.
Току виж се окаже не "Забравена обич", а някоя нова любов.
Все пак това е живота...
sisito (Силвия Йорданова)

2008-07-26T12:32:13+03:00

интересно
по-добре не го вдигай,ако звънне пак