Зъби
Всичко в устата ми пулсира и не спира,
боли ме зъб, до зъб, до зъб... и така сме всеки ден.
На нервно окончание, до зъболекаря се препарирам,
а междувременно се гърча, без аналгина вътре в мен.
Нямам повод за усмивки, докато плюя кръв в мивката,
иронично е, но се боря неистово с храната ми.
Истерично се присещам за шумовете от машинката
и претреперваме заедно,с тридесет и двамата в устата ми.
А Феята на зъбките, нея да я вземат мътните.
Зъбите ми падат във войната с микробите.
Като пациент съм от най-скъпите, към кътните...
... пети, горе вляво... направо не е за говорене...
Но лечението започна, вече много съм набрал
и съм малко по-добре от зле, на степен.
От време в болки вече съм се пропилял
и с всеки изминал ден съм все по-малко обременен.
© Михаил Попов Все права защищены