28.09.2012 г., 15:06 ч.

Зъби 

  Поезия » Оди и поеми
1853 0 0
Зъби
Всичко в устата ми пулсира и не спира,
боли ме зъб, до зъб, до зъб... и така сме всеки ден.
На нервно окончание, до зъболекаря се препарирам,
а междувременно се гърча, без аналгина вътре в мен.
Нямам повод за усмивки, докато плюя кръв в мивката,
иронично е, но се боря неистово с храната ми.
Истерично се присещам за шумовете от машинката
и претреперваме заедно,с тридесет и двамата в устата ми.
А Феята на зъбките, нея да я вземат мътните.
Зъбите ми падат във войната с микробите.
Като пациент съм от най-скъпите, към кътните... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Предложения
: ??:??